За книгата: 1980 г. / "... Нунам първо покрива цялото тяло на образа, от главата до петите, с жълта земна боя и подчерта бузите с червена пръст. Той запази бялата пръст за очите и зъбите, а черната пръст за косата нанесе сива боя на мястото, където трябваше да бъдат зениците. Той постави черни точки в средата на сивите кръгове и изведнъж едно лице върху студения камък оживя дори. Не знаеше кой е - баща му или най-големият му син, приятел или враг? Мъж, двойник на мъж, го гледаше и това учуди художника. Нанам падна на земята, без да смее да вдигне очи към делото на ръцете си, след което се изправи и продължи работата си.. …»